Библиотеки

Обществените библиотеки са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. Специализираните библиотеки събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се осигури работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело

	списък на билките в община павел баня
	Библиотека при Народно читалище „Борис Беров-1903“	СЕЛО ТЪЖА
	Библиотека при Народно читалище „Георги Бенковски 1928“	СЕЛО ОСЕТЕНОВО
	Библиотека при Народно читалище „Просвета-1919-с.Скобелево“	СЕЛО СКОБЕЛЕВО
	Библиотека при Народно читалище „Чудомир – 1905“	СЕЛО ТУРИЯ
	Библиотека при Народно читалище „Зора 1903г.“	СЕЛО ТЪРНИЧЕНИ
	Библиотека при Народно читалище „Иван Вазов-1881”	СЕЛО ДОЛНО САХРАНЕ
	Библиотека при Народно читалище „Обнова-1869 г.	СЕЛО ГАБАРЕВО
	Библиотека при Народно читалище „Кирил и Mетодий-1896г.“	СЕЛО АЛЕКСАНДРОВО
	Библиотека при Народно читалище „Съзнание-1921“	СЕЛО АСЕН
	Библиотека при Народно читалище „Светлина-1905“	СЕЛО ГОРНО САХРАНЕ
	Библиотека при Народно читалище „Напред 1903г.“	ГРАД ПАВЕЛ БАНЯ
	Библиотека при Народно читалище „Михал Захариев – 1909“	СЕЛО МАНОЛОВО

Първите библиотеки са само частично библиотеки, тъй като били съставени в голямата си част от непубликувани записи, които обикновено се смятат за архивни сбирки. Археологическите разкопки от древните градове-държави на Шумер разкриват стаи в храмове, пълни с глинени плочки с клинописно писмо. Тези архиви били направени предимно от записи на търговски транзакции и инвентарии, като само някои от документите се отнасяли до теологична материя, исторически записи и легенди. По същия начин стоят нещата с управническите и храмови записи върху папирус в Древен Египет.

Най-ранните открити частни архиви са били пазени в Угарит, като най-вероятно съхраняваната кореспонденция и инвентарии, текстовете и митовете са били пазени по-скоро за преподаване на нови клинописи.

Частните или лични библиотеки, състоящи се от нелитературни и литературни книги (за разлика от институционалните записи пазени в архивите), се появяват за първи път в Гърция, като първите от тях се датират от 5 век преди Христа. Известните събирачи на книги от Елиническата Древност са описани през късния ХХ век в Deipnosophistae (Epitome, книга I).

Библиотеките съдържали пергаментни свитъци (Пергамум) или папирусни свитъци (Александрия). Имало едва няколко държавни или царски библиотеки, като Александрийската Библиотека, които били отворени за образованата публика, но като цяло колекциите били частни.

Същинското начало на българската текуща национална библиография се поставя през 1897 г., когато Народното събрание приема „Закон за депозиране на печатни издания в Народните библиотеки“.

Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Нюйоркската обществена библиотека в Ню Йорк, Руската национална библиотека в Санкт Петербург, Британската библиотека в Лондон, Френската национална библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон.

• Египетска древна Александрийска библиотека и модерната Александрийска библиотека
• Амброзийска библиотека в Милано
• Учебен ресурсен център, Университет по информационни технологии Джейпии, Солан, Индия
• Ашурбанипалска библиотека на Нинвех
• Френска национална библиотека, Париж
• Библиотеката Бодлейън, Оксфорд
• Британска библиотека, Лондон
• Британска библиотека по политически и икономически науки, Лондон
• Библиотека Бътлър, Колумбийски университет
• Кеймбриджка университетска библиотека
• Библиотека Карнеги, Питсбърг
• Каролина Редивива, Университет Упсала
• Кралска библиотека на Нидерландия, Хага
• Библиотека Фишер, Университет в Сидни
• Обществена библиотека Франклин, Франклин, Масачузетс (първата обществена библиотека в САЩ)
• Свободна филаделфийска библиотека, Филаделфия
• Библиотека Гарисън, Гибралтар
• Библиотека Харолд Б. Лий в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една-единствена сграда – 665 000 кв. фута
• Библиотека на Камарата на Общините, Уестминстър, Лондон
• Юридическа библиотека Дженкинс, Филаделфия
• Библиотека Джон Рейнолдс, Манчестър
• Лайдънска университетска библиотека към Лайдънския университет, Лайдън
• Библиотека на Конгреса, Вашингтон
• Библиотека Сър Томас Браун
• Мичълска библиотека, Глазгоу (най-голямата обществена справочна библиотека)
• Национална австралийска библиотека, Канбера, Австралия
• Национлана ирландска библиотека, Дъблин
• Нюйоркска обществена библиотека, Ню Йорк
• Библиотека Ослър по история на медицината, Университет МакГил, Монреал, Канада
• Персийска древна Библиотека на Гндишапур
• Руска държавна библиотека, Москва
• Кралска библиотека, Копенхаген
• Сиатълска централна библиотека
• Щаатсбиблиотек, Берлин
• Библиотека на щата Виктория, Мелбърн
• Мемориална библиотека Стерлинг, Университетът Уейл
• Ватиканска библиотека, Ватикана
• Уайдънска библиотека, Харвардски университет, вероятно най-голямата академична сбирка