Община Павел баня

Община Павел баня се намира в област Стара Загора, в подножието на Средна гора. Тя е известна с минералните си извори и богата история, свързана с траките, римляните и Османската империя.

📜 Античност и Средновековие

1. Тракийски период

   • В района са открити тракийски селища и могили, свързани с култа към бог Асклепий (бог на медицината).

   • Находки от златни и бронзови предмети свидетелстват за развита култура.

2. Римска епоха

   • Римляните използват топлите минерални извори за лечебни цели.

   • След разделянето на Римската империя (395 г.), районът попада във Византия.
3. Средновековие
   • През Втората българска държава (XII–XIV в.) регионът е важен стратегически пункт.
   • След 1396 г. попада под османска власт.

🔥 Османски период и Възраждане

• Името „Павел баня“ идва от турската дума „пагя“ (баня) и християнското име Павел.

• През XIX век селището става известен балнеологичен курорт.

• Участва в Априлското въстание (1876) с революционни чети.

🕊️ Освобождение и модерна история

• 1878 г. – След Освобождението се развива като курортно място.
• 1956 г. – Официално е обявено за град и административен център на общината.

• 1990-те – Развитие на туризма и винопроизводството.

🏛️ Забележителности в общината

1. Минерални бани – Лечебни извори с температура до 52°C.
2. Църква „Св. Архангел Михаил“ (1881 г.)
3. Тракийска могила край с. Скобелево.
4. Винени изби – Регионът е известен с виното си.

📊 Община Павел баня днес

• Население: ~14 000 души (2023 г.)
• Селища: 1 град (Павел баня) и 9 села

• Икономика: Туризъм, минерални води, винопроизводство

Географско положение, граници,

Общината се намира в северозападната част на област Стара Загора. С площта си от 518,675 km² е 5-та по големина сред 11-те общини на областта, което съставлява 10,06% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на изток –община Казанлък;
• на юг –община Братя Даскалови;
• на югозапад –община Брезово, област Пловдив;
• на запад –община Карлово, област Пловдив;
• на северозапад –община Априлци, област Ловеч;
• на север –община Севлиево, област Габрово;
• на североизток –община Габрово, област Габрово.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е равнинен, средно и високо планински, като територията ѝ попада в пределите на Стара планина, Казанлъшката котловина и Средна гора.

Северната третина от територията на община Павел баня се заема от южните склонове на Калоферска планина (част от Средна Стара планина). Между долините на реките Тъжа на запад и Габровница на североизток и изток се издига монолитния планински масив Триглав (част от Калоферска планина). В него се извисява едноименният му връх Триглав 2275,4 m, явяващ се най-високата точка на общината и цялата Област Стара Загора.

Централните райони на общината, разположени южно от Стара планина се заемат от западните, най-високи (400 – 450 m) части на Казанлъшката котловина, Тук се намира най-ниската ѝ точка – 386,9 m н.в., кота преливник на язовир Копринка.

Южно от Казанлъшката котловина в пределите на общината попадат най-високите части на Сърнена Средна гора, които заемат около 1/3 от територията ѝ. На границата с община Брезово се издига връх Братан 1235,8 m, най-високата точка на цялата Сърнена Средна гора.

Води

Основна водна артерия на община Павел баня е река Тунджа, която протича през нея по южната периферия на Казанлъшката котловина, от запад на изток с част от горното си течение. На нея е изграден големия язовир Копринка, като на територията на община Павел баня попада почти цялото му водно огледало. В пределите на общината река Тунджа получава четири по-големи притока:

– Тъжа (ляв, 26 km). Тя извира на 1726 m н.в. в Калоферска планина на Стара планина, на 1,4 km южно от връх Марагидик (1889 m) в община Априлци. Първите 4 km тече на изток, а след това завива на юг в дълбока, на места каньоновидна долина, силно залесена и с голям надлъжен наклон. Северозападно от село Тъжа (при ВЕЦ „Тъжа“) излиза от планината, образува голям наносен конус, завива на югоизток и навлиза в Казанлъшкото поле. Влива се отляво в река Тунджа на 440 m н.в., на 2,3 km югоизточно от село Търничени. Площта на водосборният ѝ басейн възлиза на 116 km², което представлява 1,38% от водосборния басейн на река Тунджа.

– Селската река (ляв).

– Турийска река (десен, 21 km). Тя извира под името Средна река на 1025 m н.в., на 150 м северно от връх Каваклийка в Сърнена Средна гора. До село Турия тече на север в дълбока и гъсто залесена долина. Преди селото завива на изток, а след него на североизток, навлиза в Казанлъшкото поле и долината ѝ става широка и плитка. Влива се отдясно в река Тунджа, на 700 m северозападно от село Виден, в „опашката“ на язовир Копринка. Площта на водосборният ѝ басейн възлиза на 83 km², което представлява 0,98% от водосборния басейн на река Тунджа.

– Габровница (ляв, 20 km). Тя води началото си 2200 m н.в. в Калоферска планина, на 1,2 km източно от вр. Триглав. В най-горното си течение има източна посока, като постепенно завива на югоизток и юг и протича в много дълбока и тясна долина с голям надлъжен наклон. При село Скобелево напуска планината като образува голям наносен конус и навлиза в Казанлъшкото поле. Влива се отляво в река Тунджа (в западната част на язовир Копринка), на 1,5 km южно от село Долно Сахране.