Павел баня

История на Павел баня – от османско село до модерен балнеологичен курорт

Географско положение и произход

Павел баня е разположен в сърцето на България, в подножието на Стара планина, на 25 км от Казанлък. Градът е известен с лечебните си минерални извори, чиято история се корени още в древността.

1. Османски период (1396–1877)

• 1396 г.: След падането на България под османска власт, турски заселници основават селище с името Лъджа-кьой (в превод „Село Баня“).

• Турската махала: Местността западно от днешния град запазва името „Турска махала“ до днес.

• Българското село Турия: На 4 км югозападно съществува българско селище, което по-късно играе ключова роля в основаването на Павел баня.

2. Освободителната война (1877–1878)

• 1877 г.: По време на Руско-турската война, турските сили опожаряват село Турия, а жителите му бягат към Шипка („Бегът през Балкана“).

• 1878 г.: След Сан-Стефанския договор, част от турийците се връщат, но намират само руини.

• Засeлили се в Лъджа-кьой: По-голямата част решават да заселят изоставеното турско село, разположено до минералните извори.

3. Основаване на Павел баня (1879)

• Берлинският договор (1878) оставя района под османска власт, но българите отказват да напуснат.

• Майор Павел Попов (бивш командир на Пета Опълченска дружина) подкрепя турийците и им помага да задържат земята.

• За 2 дни българите преустройват селото, оставяйки място за църква и обществени сгради.

• 30 юни 1879 г. (Павловден): Новото село е кръстено Павел баня в чест на:

  • Св. Апостол Павел

  • Княз Павел Александрович (син на руския цар Александър II)

  • Майор Павел Попов

4. Развитие и статут на град (1879–днес)

• Балнеологичен център: Павел баня бързо се развива като курорт благодарение на лечебните си минерални извори.

• 1978 г.: След 100 години от Освобождението, получава официален статут на град.

• Днес: Модерен СПА и лечебен център, запазил автентичния си дух и богата история.

Защо да посетите Павел баня?

✅ Минерални бани с доказан лечебен ефект
✅ Спокойна планинска природа – идеално за отдих
✅ Богата история – от османско село до български символ на устойчивост
✅ Добро транспортно свързване – близо до Казанлък, Стара Загора и Пловдив

Религии

В Павел баня живеят различни по вероизповедание хора. Религиозните празници са взаимно почитани и уважавани. На територията на града има стара православна църква и евангелистка църква.

Политика

Независимите кандидати са водещи в политическия живот на общината. Кметът на общината – Станимир Радевски, е избран като независим кандидат. Председател на общинския съвет е Недка Кавръкова.

Икономика

Основни за икономиката на Павел баня са балнеоложкият туризъм и производството и обработката на етерично-маслени култури (лавандула, казанлъшка роза, салвия).

Балнеолечение

Град Павел баня e национален балнеоложки център. Градът е добил известност с лечебните си минерални води. Те се характеризират като слабоминерализирани, хипотермални, радоновои, силициеви и флуорни. От седемте естествени сондажни източника бликат минерални води с температура от 50 до 61 °C. Курортът е профилиран за лечение на дегенеративни и възпалителни ортопедични заболявания на опорно-двигателния апарат, състояния след травматични и ортопедични заболявания, дегенеративни, ставни и периставни възпалителни заболявания, заболявания на периферната нервна система – дискова болест, моно- и полиневрити, радикулити, заболявания на централна нервна система и др.

Кратка информация на източниците на минералните води в Павел баня:

• Дебит: 15,8 l/s
• Температура – 61 °С
• Минерализация – 0,62 g/l
• Радон – 22,8 NC/l
• Водороден сулфат – 0,7 mg/l

В града са разположени общо 11 басейна с минерална вода, от които 7 закрити и 4 открити.

Розодобив

На територията на общината се отглеждат над 5000 дка българска маслодайна роза. Още 2000 дка са засети с други етерично-маслени култури – лавандула, мента и анасон. В община Павел баня има 9 действащи розоварни, в две от които се практикува старинен метод на розоварене и са отворени за посещение. Периодът на розобер е кратък – през май и юни. Тогава цялата община ухае на рози.

Розопроизводството в община Павел баня се очертава като един от основните отрасли на общинската икономика.^[2]

Видове туризъм

Местоположението, климатът и природните дадености в Павел баня обуславят идеални условия за развиване на балнеоложки, културен, екологичен и селски туризъм.^[3]

Обществени институцииОбщинската администрация – Павел баня

• Държавно лесничейство – Павел баня
• Професионална гимназия по ресторантьорство и хотелиерство
• СОУ „Христо Ботев“
• Туристически информационен център– намира се в Читалище „Напред – 1903“, в центъра на Павел Баня

ЗабележителностиЦърква „Рождество Богородично“ – построена е през 1920 – 1921 г. и е изографисана от майстори на Тревненската школа. Представлява красива сграда с прекрасна архитектура. Намира се недалеч от центъра на града;

• Паметникът на Тодор Мазаров (1905 – 1975 г.) – оперен певец – тенор от световна величина. Родом от град Павел баня и гордост за жителите на града;
• Паметникът на Цанко Минков-Комитата (1856 – 1944) – това е най-младият от четниците на Христо Ботев;
• Чешмата с Паметника Майка и Паметника на загиналите финландски войници в борбата за национално освобождение – забележителности с културно-историческо значение;
• Двата бряста – резбовани са от известния павелбански резбар Иван Бубев по случай 125 Годишнината от основаването на града. Това са последните останали бряста, съхранили историческата памет на Павел баня.^[4]

Природни забележителности

• Национален парк „Централен балкан“

Забележителности в близост до Павел баняКултурен комплекс „село Турия – село музей“ (4 km югозападно от Павел баня) – тук се намират родната Къща-музей на българския хуморист Димитър Христов Чорбаджийски, по-известен като Чудомир, „Дървото на живота“ (кичест габър) – много рядко срещано дърво, на 700 години; природната забележителност м. „Пиростията“ – вярва се, че водата в нея е лечебна;

• „Селото на 100-те чучура“ – село Габарево (6 km северозападно от Павел баня) – тук се намират музеят на културата „Джанановата къща“ – къщата на Тодор Джананов, където апостолът Васил Левски основава през 1869 г. местен революционен комитет; Каменна църква „Свети Георги победоносец“ – строена и опожарявана четири пъти; Радучевата къща – в нея е живял Стефан Радучев – съратник на Левски, а самият Дякон неведнъж е намирал подслон и убежище тук. През 1994 г. е създаден Комплекс „Валера“;
• Село Скобелево (11 km северно от Павел баня) – тук се намират Етнографски комплекс „Дамасцена“ – първата частна дестилерия в България, създадена през 1991 г., отворена за посещения от туристи; Щраусово ранчо „Четири сезона“.^[5]

Редовни събития

Традициите в Павел Баня са запазили традиционния си характер през годините.

Честват се:

• Коледа
• Кукерскитепразници ^[6] на Сирни заговезни – в Павел баня този празник се провежда през Сирната седмица и местното население го нарича „Карнавалът“, а кукерите се наричат „Старци“. Кукерските игри са един пъстър, одухотворен предпролетен народен обичай. В края на зимата те са се очаквали и посрещали с голям интерес от млади и стари. Чрез кукерските ритуали човекът в миналото се е стремил по магически начин да въздейства на природата, вярвайки, че колкото по-високо скачат кукерите, толкова по-високи ще израснат земеделските култури, колкото по-далече се чува железния звън на хлопките и звънците, толкова по-далече ще бъдат прогонени злите духове и болестите. Предавани от поколение на поколение, преплитайки се с новостите на всяко време, кукерските игри са достигнали и до наши дни. Месеци преди празника в кукерските семейства цари оживление. Всеки „старец“ си преглежда и притяга маската и дюзените с хлопките, дървената сабя, наречена „калъчка“, разноцветните кърпички, които се навързват по ръцете и маската. По време на „Карнавалът“ към групата на старците се включват и допълнителни персонажи като „булка“, „младоженец“, ”девер“, „циганин“, който носи кросно, „циганка“, която носи дете от парцали – според народното поверие то притежава магическа сила за здраве и плодородие. Към групата има камила, камилар, доктор и поп.
• Богоявление
• Първи март
• Празник на розата и минералната вода– през 2005 г. се възражда традицията и отново се организира Празник на Розата и Минералната вода – уникално съчетание на традиции и съвремие. Провежда се през втората седмица на юни месец, като привлича многобройни туристи от страната и чужбина. Провеждат се международен фолклорен фестивал, спортни празници с откриването на Плувно лято. В международния фолклорен фестивал си дават среща традициите и фолклорното богатство на различни народи, а всяко населено място от общината има възможност да представи на свой щанд уникалния бит и култура, съхранени и до наши дни, след което по улиците преминава шествие на всички участници в празника и всички кукерски състави от общината. Има традиция на Празника на розата да се избира Царица роза и Цар на минералната вода, които присъстват на всички мероприятия по време на празника. Представят се ритуалите „Розобер“ и „Розоварене“ по традиционни и съвременни методи. ^[7]
• Павелбанско лято– всеки четвъртък

Личности, родени в Павел баня

• Иван Бубев, дърворезбар
• Петър Бубев, архитект
• Христо Ганев(р. 1924), писател-сатирик и киносценарист
• Тодор Мазаров(1905 – 1975), български оперен певец-тенор
• Дядо Цанко Комитата – един от младите Ботеви четници – е родом от с. Турия, но целият му род е в Павел баня
• проф.Стамат Манчев, ръководител катедра „Пиво и безалкохолни напитки“ – УХТ (бивше ВИХВП) – гр. Пловдив
• Атанас Пъдев(р. 1975), български политик
• д-р Иван Цветков Балев (1900 – 1981), известен лекар-хирург, основател на кооперативното движение.

Фолклор

Лого на Представителен Фолклорен Танцов Ансамбъл „Детелини“

Представителен фолклорен танцов ансамбъл „Детелини“ е гордостта на Павел баня. Създаден е през 1989 г. в град Павел баня. В ансамбъла пеят и танцуват 130 млади хора на възраст от 6 до 36 години, разпределени в 4 възрастови групи. Хореограф и художествен ръководител от самото му създаване до сега е Недка Кавръкова. Първата международна изява на ФТА „Детелини“ е през 1992 г. в Унгария. Това става по покана на Българския културен център в Будапеща за светлия християнски празник Никулден. Следват фестивали и приятелски гостувания в Полша, Гърция, Русия, Македония, Турция, Италия, Сърбия, Румъния, Грузия. В родния град изнасят концерти на празници. Последното пътуване на ФТА е в Сарай, Турция с втората (младежка) група на „Детелини“.