Павел баня
Когато България пада под Османско робство през 1396г. тук идват турски колонисти, които се заселват западно от настоящия град. Местността и до днес носи името “Турската махала”. Новопостроеното турско село нарекли Лъджа-кьой (Село Баня).
На 4 км. югозападно имало българско село Турия.
През 1877г. е обявена Освободителната война. Няколко дена преди изтеглянето на руските войски, в с. Турия научават, че Калофер гори, запален от башибозуците и побягват през с. Шипка. Започва “Бегът през Балкана”. Турските орди запалили всички села по долината на р.Тунджа, включително и с. Турия. Останалите предимно стари хора, били изклани. Селото било напълно опожарено и разграбено.
През пролетта на 1878г., след сключване на Сан-Стефанския мирен договор /3-март/, селяните от Турия се завърнали по домовете си, но намерили само руини.
Една част от тях се завръщат в родното пепелище и възстановяват селото, а останалите, по-голямата част, решили да се заселят в опразненото турско село Лъджа-кьой, в близост до минералните извори.
Четири месеца по-късно, обаче, по силата на Берлинския договор от 13 юли, територията на днешна Павел баня остава автономна провинция на Османската империя. Това позволило на турските бежанци да се завърнат по домовете си.
Турийци твърдо решили, да не отстъпват територията до лековитите минерални води. Те получили голяма подкрепа от майор Павел Попов – бивш командир на Пета Опълченска дружина, който тогава бил комендант на Казанлък.
По това време дошли турски представители в Казанлък, за да разберат дали е възможно да се завърнат по домовете си. Майор Попов посъветвал околийския началник да задържи турските семейства под формата на карантина в околностите на града. През това време турийци трябвало да построят своите нови къщи.
Така, без сън и почивка, за 2 дни те разпарцелирали терена в близост до минералните бани, (тогава представлявали два гьола), разчертали дворните места с навързани „кадънки“, с които опасвали навущата си, предвидливо оставили места за обществени сгради, а в центъра на селото – за църква и за едно денонощие заличили турското село, а близо до него изникнало ново българско село със 132 къщи.
Денят е 30 юни 1879 г. – Павловден.
Кръстили новото село Павел баня – на Св. Апостол Павел и на княз Павел Александрович – най-малкия син от първата съпруга на руския Цар Освободител Александър II, както и на майор Павел Попов, в знак на благодарност за неговата голямата помощ и подкрепа.
100 години по-късно с Указ на Държавния съвет на НРБ през 1978 г. е признат за град.
Религии
В Павел баня живеят различни по вероизповедание хора. Религиозните празници са взаимно почитани и уважавани. На територията на града има стара православна църква и евангелистка църква.
Политика
Независимите кандидати са водещи в политическия живот на общината. Кметът на общината – Станимир Радевски, е избран като независим кандидат. Председател на общинския съвет е Недка Кавръкова.
Икономика
Основни за икономиката на Павел баня са балнеоложкият туризъм и производството и обработката на етерично-маслени култури (лавандула, казанлъшка роза, салвия).
Балнеолечение
Град Павел баня e национален балнеоложки център. Градът е добил известност с лечебните си минерални води. Те се характеризират като слабоминерализирани, хипотермални, радоновои, силициеви и флуорни. От седемте естествени сондажни източника бликат минерални води с температура от 50 до 61 °C. Курортът е профилиран за лечение на дегенеративни и възпалителни ортопедични заболявания на опорно-двигателния апарат, състояния след травматични и ортопедични заболявания, дегенеративни, ставни и периставни възпалителни заболявания, заболявания на периферната нервна система – дискова болест, моно- и полиневрити, радикулити, заболявания на централна нервна система и др.
Кратка информация на източниците на минералните води в Павел баня:
- Дебит: 15,8 l/s
- Температура – 61 °С
- Минерализация – 0,62 g/l
- Радон – 22,8 NC/l
- Водороден сулфат – 0,7 mg/l
В града са разположени общо 11 басейна с минерална вода, от които 7 закрити и 4 открити.
Розодобив
На територията на общината се отглеждат над 5000 дка българска маслодайна роза. Още 2000 дка са засети с други етерично-маслени култури – лавандула, мента и анасон. В община Павел баня има 9 действащи розоварни, в две от които се практикува старинен метод на розоварене и са отворени за посещение. Периодът на розобер е кратък – през май и юни. Тогава цялата община ухае на рози.
Розопроизводството в община Павел баня се очертава като един от основните отрасли на общинската икономика.[2]
Видове туризъм
Местоположението, климатът и природните дадености в Павел баня обуславят идеални условия за развиване на балнеоложки, културен, екологичен и селски туризъм.[3]
Обществени институцииОбщинската администрация – Павел баня
- Държавно лесничейство – Павел баня
- Професионална гимназия по ресторантьорство и хотелиерство
- СОУ „Христо Ботев“
- Туристически информационен център– намира се в Читалище „Напред – 1903“, в центъра на Павел Баня
ЗабележителностиЦърква „Рождество Богородично“ – построена е през 1920 – 1921 г. и е изографисана от майстори на Тревненската школа. Представлява красива сграда с прекрасна архитектура. Намира се недалеч от центъра на града;
- Паметникът на Тодор Мазаров (1905 – 1975 г.) – оперен певец – тенор от световна величина. Родом от град Павел баня и гордост за жителите на града;
- Паметникът на Цанко Минков-Комитата (1856 – 1944) – това е най-младият от четниците на Христо Ботев;
- Чешмата с Паметника Майка и Паметника на загиналите финландски войници в борбата за национално освобождение – забележителности с културно-историческо значение;
- Двата бряста – резбовани са от известния павелбански резбар Иван Бубев по случай 125 Годишнината от основаването на града. Това са последните останали бряста, съхранили историческата памет на Павел баня.[4]
Природни забележителности
Забележителности в близост до Павел баняКултурен комплекс „село Турия – село музей“ (4 km югозападно от Павел баня) – тук се намират родната Къща-музей на българския хуморист Димитър Христов Чорбаджийски, по-известен като Чудомир, „Дървото на живота“ (кичест габър) – много рядко срещано дърво, на 700 години; природната забележителност м. „Пиростията“ – вярва се, че водата в нея е лечебна;
- „Селото на 100-те чучура“ – село Габарево (6 km северозападно от Павел баня) – тук се намират музеят на културата „Джанановата къща“ – къщата на Тодор Джананов, където апостолът Васил Левски основава през 1869 г. местен революционен комитет; Каменна църква „Свети Георги победоносец“ – строена и опожарявана четири пъти; Радучевата къща – в нея е живял Стефан Радучев – съратник на Левски, а самият Дякон неведнъж е намирал подслон и убежище тук. През 1994 г. е създаден Комплекс „Валера“;
- Село Скобелево (11 km северно от Павел баня) – тук се намират Етнографски комплекс „Дамасцена“ – първата частна дестилерия в България, създадена през 1991 г., отворена за посещения от туристи; Щраусово ранчо „Четири сезона“.[5]
Редовни събития
Традициите в Павел Баня са запазили традиционния си характер през годините.
Честват се:
- Коледа
- Кукерскитепразници [6] на Сирни заговезни – в Павел баня този празник се провежда през Сирната седмица и местното население го нарича „Карнавалът“, а кукерите се наричат „Старци“. Кукерските игри са един пъстър, одухотворен предпролетен народен обичай. В края на зимата те са се очаквали и посрещали с голям интерес от млади и стари. Чрез кукерските ритуали човекът в миналото се е стремил по магически начин да въздейства на природата, вярвайки, че колкото по-високо скачат кукерите, толкова по-високи ще израснат земеделските култури, колкото по-далече се чува железния звън на хлопките и звънците, толкова по-далече ще бъдат прогонени злите духове и болестите. Предавани от поколение на поколение, преплитайки се с новостите на всяко време, кукерските игри са достигнали и до наши дни. Месеци преди празника в кукерските семейства цари оживление. Всеки „старец“ си преглежда и притяга маската и дюзените с хлопките, дървената сабя, наречена „калъчка“, разноцветните кърпички, които се навързват по ръцете и маската. По време на „Карнавалът“ към групата на старците се включват и допълнителни персонажи като „булка“, „младоженец“, ”девер“, „циганин“, който носи кросно, „циганка“, която носи дете от парцали – според народното поверие то притежава магическа сила за здраве и плодородие. Към групата има камила, камилар, доктор и поп.
- Богоявление
- Първи март
- Празник на розата и минералната вода– през 2005 г. се възражда традицията и отново се организира Празник на Розата и Минералната вода – уникално съчетание на традиции и съвремие. Провежда се през втората седмица на юни месец, като привлича многобройни туристи от страната и чужбина. Провеждат се международен фолклорен фестивал, спортни празници с откриването на Плувно лято. В международния фолклорен фестивал си дават среща традициите и фолклорното богатство на различни народи, а всяко населено място от общината има възможност да представи на свой щанд уникалния бит и култура, съхранени и до наши дни, след което по улиците преминава шествие на всички участници в празника и всички кукерски състави от общината. Има традиция на Празника на розата да се избира Царица роза и Цар на минералната вода, които присъстват на всички мероприятия по време на празника. Представят се ритуалите „Розобер“ и „Розоварене“ по традиционни и съвременни методи. [7]
- Павелбанско лято– всеки четвъртък
Личности, родени в Павел баня
- Иван Бубев, дърворезбар
- Петър Бубев, архитект
- Христо Ганев(р. 1924), писател-сатирик и киносценарист
- Тодор Мазаров(1905 – 1975), български оперен певец-тенор
- Дядо Цанко Комитата – един от младите Ботеви четници – е родом от с. Турия, но целият му род е в Павел баня
- проф.Стамат Манчев, ръководител катедра „Пиво и безалкохолни напитки“ – УХТ (бивше ВИХВП) – гр. Пловдив
- Атанас Пъдев(р. 1975), български политик
- д-р Иван Цветков Балев (1900 – 1981), известен лекар-хирург, основател на кооперативното движение.
Фолклор
Лого на Представителен Фолклорен Танцов Ансамбъл „Детелини“
Представителен фолклорен танцов ансамбъл „Детелини“ е гордостта на Павел баня. Създаден е през 1989 г. в град Павел баня. В ансамбъла пеят и танцуват 130 млади хора на възраст от 6 до 36 години, разпределени в 4 възрастови групи. Хореограф и художествен ръководител от самото му създаване до сега е Недка Кавръкова. Първата международна изява на ФТА „Детелини“ е през 1992 г. в Унгария. Това става по покана на Българския културен център в Будапеща за светлия християнски празник Никулден. Следват фестивали и приятелски гостувания в Полша, Гърция, Русия, Македония, Турция, Италия, Сърбия, Румъния, Грузия. В родния град изнасят концерти на празници. Последното пътуване на ФТА е в Сарай, Турция с втората (младежка) група на „Детелини“.
Последни коментари