народните читалища в община павел баня
Читалището е типично българска обществена институция, която изпълнява учебно-просветителски функции и самодейност. Обикновено читалищата се състоят от библиотека и клуб по интереси, където се развиват най-различни дейности от любителски школи по музика, танци, спорт, чужди езици, театър, литературни четения, отбелязване на обществено значими събития за града и празници, организиране на конференции и градски събрания. Някои читалища през 1990-те години служат и за киносалони, пенсионерски или партийни клубове. За разлика от селските читалища, в малките и средно големи градове читалищата разполагат със симфоничен или духов оркестър, смесен хор и народен ансамб
списък на читалища в община павел баня
Име на читалище | Град/село | |||
Съзнание-1921г.-с. Асен | СЕЛО АСЕН | |||
Чудомир-1905 | СЕЛО ТУРИЯ | |||
„Борис Беров 1903“ | СЕЛО ТЪЖА | |||
Зора 1903г. | СЕЛО ТЪРНИЧЕНИ | |||
„Кирил и Методий-1896г.“ | СЕЛО АЛЕКСАНДРОВО | |||
Михаил Захариев-1909г. | СЕЛО МАНОЛОВО | |||
Иван Вазов-1881г. | СЕЛО ДОЛНО САХРАНЕ | |||
„Обнова-1869“ | СЕЛО ГАБАРЕВО | |||
„Светлина 1905“ | СЕЛО ГОРНО САХРАНЕ | |||
„Георги Бенковски – 1928“ | СЕЛО ОСЕТЕНОВО | |||
„Напред-1903г.“ | ГРАД ПАВЕЛ БАНЯ | |||
Просвета-1919-с. Скобелево | СЕЛО СКОБЕЛЕВО |
Първите подобни форми на народна самодейност възникват през 1856 година в Свищов, Лом и Шумен. На 30 януари 1856 г. в Свищов е основано първото българско читалище – Читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“ от Димитър Начович, Христаки Филчов, Емануил Васкидович и Георги Владикин. Същата година, през пролетта на 1856 г., Сава Доброплодни създава в Шумен третото българско читалище, което днес се нарича Народно читалище „Добри Войников – 1856“. По времето на българското Възраждане работят над 130 читалища, благодарение на усилията на по-заможни и просветени възрожденци. Димитър Маринов разказва в своите спомени и статии, че още с отварянето на училището в Лом, над една от вратите на училищните стаи, в които се намирала библиотеката, Кръстьо Пишурка, още през 1848 г. поставил над вратата надпис „Читалище“. Постепенно в стаята започнали да прииждат не само ученици и граждани, но и чужденци. През 1856 г. читалището се мести в собствена сграда и се нарича „Постоянство“.
През втората половина на XX век, подобна културно-просветна функция изпълняват също и културни домове (домове на културата), младежки домове и пр., които са създавани по съветски образец и се финансират пряко от предприятия или организации.
Към януари 2016 г., броят на регистрираните читалища в България е 3614
Последни коментари