Анастасия Николаевна Романова от село Габарево

Анастасия Романова от село Габарево

Тайната на Габарево: Легендата за спасените Романови

В тихия подбалкански край, сред поляните на Розовата долина, село Габарево пази една от най-вълнуващите исторически загадки на България. Това е историята за възможното оцеляване на последните представители на руската царска династия – великата княгиня Анастасия и царевич Алексей.

Пролог: Екатеринбург, 1918

В тревожната нощ на 17 юли 1918 г. в мазето на Ипатиевата къща в Екатеринбург се разиграва кървава драма. Последният руски император Николай II, съпругата му Александра Фьодоровна и техните пет деца са разстреляни от болшевишките власти. Официалната история твърди, че никой не е оцелял. Но…

Бягството

Според тайни белогвардейски архиви, два дни преди екзекуцията група верни на царя офицери успяват да изведат от къщата най-малката дъщеря Анастасия (21 г.) и наследника Алексей (14 г.). Чрез мрежа от тайни убежища, децата са прехвърлени през Одеса към българския бряг.

Габарево, 1922

През лятото на 1922 г. в селото пристигат няколко руски бежанци. Сред тях – изяжна млада жена, представяща се като Елеонора Крюгер. Местните веднага забелязват необикновеното ѝ поведение:

• Перфектно владее френски, немски и английски
• Изключително музикална – свири Бетховен и Чайковски на старо пиано в кръчмата
• Разказва за живота в Санкт Петербург с такива подробности, сякаш е била там

Година по-късно в селото се появява и болнав младеж на име Жорж. Той страда от странна болест – при най-малко нараняване кръвта му спира трудно. Елеонора го приема в дома си и го грижи със забележителна преданост до смъртта му през 1929 г.

Загадките

Местният учител Георги Димитров оставя спомени:
„Г-ца Крюгер никога не говореше за миналото си. Но когато вестник публикува снимка на царското семейство, видях как ръцете ѝ започнаха да треперят. Тя плачеше цяла нощ.“

Друг любопитен детайл – Елеонора винаги носеха копринена шал около врата, макар и в най-горещите дни. Според някои, това криело белег от куршумно раняване.

Епилог

През 1970-те, когато вестта за тайната на Габарево достига до съветските власти, в селото пристигат „историци“ от Москва. Те изземват всички документи, свързани с Елеонора, а нейният гроб е осквернен само няколко дни след ексхумация.

Днес в местното читалище се пази единствената запазена снимка на загадъчната рускиня. А в двора на къщата, където е живяла, все още цъфти бяла роза – същият сорт, който е украсявал зимните градини на Петерхоф.

Историята на Елеонора Крюгер остава отворена. Дали наистина е била великата княгиня Анастасия? Защо нейният спътник Жорж е страдал от същата рядка болест като царевич Алексей? Тези въпроси все още търсят своите отговори в тихите улички на Габарево.Историята на Елеонора Крюгер: Загадката от Габарево

В малкото българско село Габарево, скрито в подножието на Стара планина, се е пазила една от най-интригуващите исторически загадки на XX век – историята на Елеонора Крюгер, за която някои смятат, че всъщност е била великата княгиня Анастасия Романова.

Пристигането в България (1922 г.)
През лятото на 1922 година в селото пристигат няколко руски бежанци. Сред тях е и млада жена, която се представя за Елеонора Крюгер. Местните веднага забелязват необикновеното ѝ поведение и външен вид:

• Изключително добре образована (говори свободно 4 езика)
• Перфектни маниери и аристократична осанка
• Необичайни белези (белег на шията, скрит с копринена шал)
• Изключително музикална – свири сложни пиеси на Бетховен и Чайковски

Животът в Габарево
Елеонора се установява в скромна къща, където:

• Дава уроци по музика и езици на местните деца
• Рисува пейзажи, които приличат на царските резиденции
• Избягва да говори за миналото си
• Поддържа безупречна хигиена и външен вид, необичайни за селска среда

Загадъчният Жорж (1923-1929)
Година по-късно в селото се появява болнав младеж на име Жорж, за когото Елеонора проявява необикновена грижа:

• Той страда от симптоми, идентични на хемофилията на царевич Алексей
• Умира през 1929 г. при загадъчни обстоятелства
• Погребението е извършено тайно, без присъствието на местни хора

Свидетелски показания
Учителят Георги Димитров споделя:
„Когато вестник публикува снимка на царското семейство, ръцете ѝ започнаха страшно да треперят. Цялата нощ я чувах да плаче.“

След смъртта ѝ

• През 1970-те съветски „историци“ изземват всички лични вещи
• Гробът ѝ е осквернен няколко дни след ексхумация
• Единствената запазена снимка се пази в селското читалище

Доказателства за връзката с Романови:

Странният интерес на съветските власти

Физическа прилика с Анастасия

Необясними познания за царския двор

Специфични умения (рисуване, музика)

Паралели между Жорж и царевич Алексей