с. Търничени

Търничени е село в Южна България. То се намира в Община Павел баня, област Стара Загора.

География

Намира се в Розовата долина в подножието на Стара планина и Източно Средногорие. Тук се счита, че е естественият географски център на България.

Селото отстои на 12 км. северозападно от гр. Павел баня и е само на 1 км. асфалтов път от подбалканските шосейна и железопътна линия.

История

Има данни, че селото е основано от преселници от Търново и от там произхожда името му Търничени.

Културни и природни

забележителности

В село Търничени има филиал на художествената галерия в Казанлък с творби на Дечко Стоев, Стефан Янкулов, Христо Форев, скулптури на Иван Топалов, както и постоянна експозиция от дървопластика на обработени природни форми на художника Христо Йотов.

Интерес представлява възстановената розоварна.

Селото се намира в центъра на тракийската Долина на царете в близост до древната столица на траките Севтополис. Има множество тракийски могили.

Невероятна природа, все още чиста. Минават 2 реки – Тунджа и Тъжа.

Редовни събития

В Търничени, подобно на Тъжа, кукерският карнавал се провежда една седмица преди Сирни Заговезни. Празника на селото е на Тодоров ден.Тогава се провеждат куший(надбягвания с коне)и народни хора.

Личности

Нестор Байков (1872 – 1955) български революционер, прилепски войвода на ВМОРО

ИВАН ТОПАЛОВ (1906 – 1989 г.), скулптор

Роден е в с. Търничени, община Павел Баня, на 23 юли 1906 г. 1923 – 1929 г. – студент в Художествената академия в София при професор Жеко Спиридонов. 1930 – 1931 г. – учител по рисуване в прогимназията в Тополовград. Първа самостоятелна изложба — скулптура и акварел. 1931 – 1934 г. учител по рисуване в Тополовград и Казанлък. Първи монументални работи — паметник на Кирил и Методий, паметник с. Тъжа, бюст Емануил Манолов и др. От 1944 г. живее и работи в Пловдив. 1945 – 1953 г. – председател на Дружеството на южнобългарските художници. Участва във всички окръжни, национални и в групови изложби във Виена, Кишинев, Гърция.

ЗА ИВАН ТОПАЛОВ:

„…Изкуството му е жаждащ зов за борба за един съвършено нов свят на красота, свобода и хармония със земята…“ в-к Свободна мисъл, 1996 г.

„От първия релеф — цар Крум – 1929, през паметниците на Кирил и Методий и бюста на Ем. Манолов, до комплекса „Антонивановци“, Иван Топалов създаде десетки творби, носещи белега на едно невероятно по темповете си идейно-пластическо развитие.“ Марин Добрев

„Изкуството на Иван Топалов не се основава на бързи мимолетни успехи. То е преживяно от своя автор, винаги съпричастен на големите истини.“ Светла Москова

„… Иван Топалов показва хубава малка пластика — убедително решени художествени образи, подчертан лаконизъм и умело обобщена скулптурна форма…“ Величко Коларски

„…На 14 годишна възраст попаднах при великолепен човек и учител — скулптора Иван Топалов, който успя да създаде у учениците си вярно отношение към изкуството. И те го запазиха за цял живот…“ Георги Божилов

„Абстрактното понятие „доайен“ винаги запълвам с конкретната фигура на Иван Топалов-учител по рисуване на няколко поколения художници от Петър Григоров и Колю Витковски през Хр. Стефанов и Герогри Божилов до по-младите. Спокоен и уравновесен като характер, той е по-наричан „Бай Иван“ по нашенски, не само поради възрастта и житейската си мъдрост, но поради вътрешната си осъзната нравствена сила на българин“ Васил Урумов

„Общуването с този скулптор ми даде сила, защото няма нищо по-силно от личния пример на успелите да защитят с делата си своята честност и талант.“ Катя Владимирова

„Иван живя с проблемите на своето тревожно време, беше на страната на народа и компромис със съвестта си не направи, затова остави светла диря след себе си.“ Димитър Димитров

Други