„Древните автори често споменават доспехите на тракийските войни като най-хубави и скъпоценни. Омир пише с възхищение за Резос, тракийски цар на областта по долното течение на Стримон, който се притекъл на помощ на троянците в Троянската война: ‘… той дойде с оръжия златни, огромни, дивни да ги видиш; не приличат на смъртни мъже да ги носят, а на безсмъртните богове…’“
— Омир, „Илиада“ (песен X)
Севтополис е не просто древен град. Той е тракийската Атлантида – столица, крепост и духовен център на Одриското царство, която днес лежи на дъното на язовир „Копринка“, само на 20 минути от Павел баня. Това е единственият изцяло проучен древнотракийски град в България – безценен прозорец към величието на тракийската цивилизация.
📅 Хронология на Севтополис
Възход на Одриското царство
Първи писмени сведения за Севт III
Основаване на Севтополис
Битка с Лизимах при Хемус
Край на управлението на Севт III
Разрушаване и засипване на града
Откриване на Севтополис
Откриване на гробницата на Севт III
📷 Бронзовата глава на Севт III (НАИМ-БАН) – вероятно дело на атинския ваятел Фидий или негов ученик
📜 1. Одриското царство и цар Севт III – политическият фон
🏹 Възходът на тракийската държава
В сърцето на древна Тракия, между планините и моретата, се издига Одриското царство – най-голямото и могъщо тракийско държавно обединение, просъществувало от V до III век пр.н.е. То обхващало земите на днешна Южна България, Северна Гърция и части от Турция. Неговите царе, владетели на многобройни племена, успяват да наложат своя авторитет и да създадат държава, която съперничи на съседните елинистически царства.
Траките са били известни като изкусни воини, майстори-златари и строители на монументални гробници. Те поддържали активни търговски и културни връзки с Елада, но същевременно пазели своите уникални религиозни вярвания и социална структура. Техните владетели били смятани за божествени или полубожествени фигури, а погребалните им ритуали били изключително сложни.
👑 Севт III – последният велик владетел на одрисите
Севт III е един от най-изявените тракийски владетели, управлявал в периода 330 – 300 г. пр.н.е. Той е последният голям цар на одрисите, чието лице познаваме от изображения по тракийски монети и от прочутата бронзова глава, открита в гробницата му.
За родителите и младите години на Севт III не се знае почти нищо. Първите писмени сведения за него са от атински декрет от 330 г. пр.н.е., където се споменават имената на синовете му – Котис и Ребула. След смъртта на Александър Велики (323 г. пр.н.е.), неговите диадоси си поделят империята. Тракийските земи са дадени на Лизимах, но Севт III не приема чуждото господство и започва военна съпротива, която го утвърждава като независим владетел.
„Севт ІІІ, чието лице познаваме от изображения по тракийски монети, е последният голям владетел на траките одриси… Историците все още не знаят нищо за родителите на владетеля, за младите му години, както и за неговото възцаряване.“
Военни кампании: Севт III води успешни битки срещу Лизимах, като най-известното сражение е през 313 г. пр.н.е. при прохода на Хемус, където успява да забави македонския настъп. Той също така подкрепя въстанието на черноморските градове срещу македонската власт, което показва дипломатическите му умения и съюзи.
Смърт и наследство: Не е известно каква е причината за смъртта на Севт III. Не са открити и неговите тленни останки. Неговото наследство обаче е огромно – той успява да запази независимостта на Тракия в труден исторически момент и оставя след себе си един от най-впечатляващите градски центрове на древния свят.
🏙️ Основаване на Севтополис – столица с царско име
В разгара на тези исторически събития, около 320 г. пр.н.е., Севт III основава новата си столица, която нарича на свое име – Севтополис. Това е името, което градът носи в надписите, открити от археолозите. Постъпката е дълбоко символична – по примера на елинистическите владетели (като Александър Велики, който основава Александрия), Севт III заявява своята политическа значимост и претенции за власт. Градът е изграден на стратегическо място, близо до завоя на река Тонзос (днес Тунджа), и бързо се превръща в икономически и културен център на Одриското царство.
🏛️ Сравнение със съвременни тракийски градове
- Изцяло проучен
- Хиподамова планировка
- Под вода днес
- Цитадела с дворец
- Частично проучен
- Елинистически план
- На суша днес
- Крепостни стени
- Голям елинистичен град
- Театър и стадион
- Надстроен днес
- Мултикултурен
- Разкопава се
- Македонски план
- На суша
- Богати находки
Извод: Севтополис е единственият изцяло проучен тракийски град, който предлага пълна картина на тракийското градоустройство и бит.
🏗️ 2. Архитектура и градоустройство – елинистическият модел в Тракия
Севтополис е бил разположен на лек наклон към реката и е бил естествено защитен от три страни от водите на Тонзос. Тази природна даденост е била умело използвана от строителите. Градът е бил изграден по предварително изработен план, което е рядкост за тракийските селища от този период.
🧱 Крепостни стени и урбанизъм
- Площ и форма: Укрепената част на града обхващала около 50 декара и имала формата на разностранен петоъгълник, следващ очертанията на полуострова. Общата обиколка на крепостната стена е била 890 метра.
- Планировка: Градът е бил изграден по хиподамовата система – регулярна правоъгълна планировка, характерна за най-модерните елинистически градове като Милет, Олинт и Пирея. Това включва прави, пресичащи се под прав ъгъл улици, които оформят квартали.
- Улици и порти: Две главни улици, широки около 6 метра, водели от северозападната и югозападната порта към центъра на града. Те се пресичали и оформят градския площад.
🏛️ Агора и обществени сгради
- Агора: Почти квадратен площад в центъра, административен, търговски и религиозен център.
- Олтар на Дионис: Открит е гранитен блок с надпис, споменаващ жрец на Дионис – Амаистас, син на Медистас.
- Светилище на Дионис: Голяма култова сграда до северната страна на агората, вероятно храм на същото божество.
- Фосфорион: Храм на Артемида-Хеката, споменат в „Големия надпис“.
🏰 Цитадела (Дворец на Севт III)
- Резиденция: Вместо акропол, в най-високата част се издигала вътрешна крепост – укрепена вила-дворец, лична резиденция на Севт III.
- Архитектура: Сграда с богата декорация – полихромна стенна украса, колонада (по модела на храма на Херакъл на о-в Тасос).
- Тракийски черти: Две големи огнища-олтари, типични за тракийския бит и култова практика.
- Храм на Кабирите: Светилище-храм в източната част, посветено на Великите самотракийски богове.
🏠 Жилищна архитектура и бит
Жилищните сгради в Севтополис са били обширни и с много помещения, като повечето принадлежат към т.нар. пастаден тип – с вътрешен двор и стаи, групирани около него. Основите са градени от камък и кал, а горните части – от кирпич или дървен скелет с глинен пълнеж. В главните помещения са открити глинобитни площадки с правоъгълна форма – т.нар. „есхари“, служели за домашни огнища-олтари, свързани с определен култ и семейни ритуали. Тези олтари са били богато украсени със символични изображения, което свидетелства за дълбоката религиозност на тракийското население.
💧 Инфраструктура – вода и канализация
Севтополис е разполагал с изненадващо добре уредена градска инфраструктура за времето си. Водоснабдяването е ставало чрез кладенци, които са осигурявали вода за битови нужди. Канализационната мрежа е била изградена от глинени тръби и от извити керемиди, похлупени една върху друга. Те отвеждали нечистата вода от къщите в улични канали, разположени по средата на улиците. Каналите отвеждали водата с наклон на юг, през улеи в крепостните стени, директно в река Тунджа – система, която наподобява тези в големите елинистически градове.
📊 Статистически данни за Севтополис
Укрепена площ
Обиколка на крепостта
Ширина на главните улици
Открити монети
Монети на Севт III
Дължина на гробницата
Тегло на саркофага
Златни предмета в гробницата
📜 3. „Големият надпис“ – гласът на миналото
През октомври 1953 г., в двореца на цитаделата, археолозите откриват една от най-важните археологически находки от Севтополис – т.нар. „Голям надпис“. Това е мраморна плоча с фронтон, висока 63 см, на която са издялани 37 реда старогръцки текст. Поради това, че плочата била счупена на три части, учените успяват да възстановят съдържанието ѝ.
Тя разкрива изключително ценна информация за:
- Държавното устройство: Надписът представлява клетвено задължение на Береника (вероятно майка на синовете на Севт III) и нейните синове, свързано с предаването на човек на име Епимен и неговото имущество на владетеля Спарток (от град Кабиле).
- Религията: В текста се споменават Великите самотракийски богове (Кабирите) и храм, посветен на тях, както и почитането на Дионис.
- Топографията на града: Дава указания къде да бъдат поставени каменните плочи с клетвата – в храма на Великите богове, в агората и в светилището на Дионис. Това ни позволява да локализираме тези важни обществени сгради.
- Връзките с Кабиле: Надписът е и свидетелство за устройството на другия голям тракийски град – Кабиле, опровергавайки негативните характеристики, дадени му от Демостен, който го наричал „окаяно свърталище“.
„На добър час! Клетвено задължение на Береника и нейните синове относно Епимен. Понеже Севт, докато беше още в добро здраве, предаде Епимена с имуществото му на Спарток, а Спарток срещу това му даде залог за вярност… Тази клетва да бъде написана на каменни плочи, които да бъдат поставени… в Севтополис, в храма на Великите богове и в агората, в светилището на Дионис до олтара.“
Днес оригиналният надпис се съхранява в Националния археологически институт с музей (НАИМ) в София и е достъпен за научни изследвания и публични експозиции.
📷 „Големият надпис“ – писменото свидетелство за Севтополис (НАИМ-БАН)
⚱️ 4. Некрополът – градът на мъртвите и богатството на аристокрацията
Некрополът на Севтополис, разположен извън крепостните стени, дава безценна информация за погребалните ритуали и социалната структура на тракийското общество. Проучени са три големи могили, в които са открити тухлени куполни гробници – едни от най-ранните примери за този тип архитектура в Тракия. Тези гробници свидетелстват за силното влияние на елинистичната строителна техника, но със запазени местни особености.
🥇 Могила № 1 – гробът на знатна тракийка
В нея е разкрито погребение на млада тракийка от знатен произход, извършено чрез трупоизгаряне. Гробният инвентар е бил изключително богат и включва:
- Златни накити – обеци, гривни, фибули с изящна изработка.
- Позлатени бронзови съдове.
- Няколко амфори за вино или масло.
- Глинена лампа.
- Глинена статуетка на момиче – теракота от танагрейски тип, изключително изящни и елегантни фигурки, произвеждани в древногръцкия град Танагра.
👑 Могила № 2 – двойно погребение
В тази могила са открити следи от три погребения и полуразрушена куполна гробница, близка по план с Казанлъшката. Най-интересни са две правоъгълни гробници, изградени вторично от тухли. В тях са били погребани знатни деца:
- В първата гробница – младо момиче, погребано със златни фибули, мъниста и медальон с щемпелувано изображение.
- Във втората гробница – момче, погребано с копие, желязна стригила, златна обеца, както и монети на Севт III и Александър Македонски.
Тук се наблюдават гръцки погребални черти: поставяне на венци, монети и лампи – знак за културния обмен между траки и елини.
Тухлените гробници от Севтополис са едни от първите гробнищни постройки в Тракия и отбелязват важна стъпка в развитието на местната архитектура. Те са предшественици на по-късните монументални гробници в Долината на тракийските царе.
⭐ 5. Сензацията на 2004 г. – гробницата на Севт III в могила „Голямата Косматка“
Историята на Севтополис и неговия основател получи своя най-бляскав прочит на 21 септември 2004 г., когато археологическа експедиция ТЕМП, ръководена от прочутия д-р Георги Китов, открива напълно запазена и неограбена гробница в могилата „Голямата Косматка“ край град Шипка. Това събитие беше определено като една от най-големите археологически сензации на века в България.
📸 Заснета от National Geographic
Самата гробница и проучванията на д-р Китов са увековечени в списание National Geographic (декември 2006) от световноизвестния фотограф Кенет Гарет. Снимката на д-р Китов в гробницата на Севт III обиколи света и привлече вниманието на международната научна общност.
📷 Гробницата на Севт III (експедиция ТЕМП, 2004 г.) – снимка: Кенет Гарет / National Geographic
🏛️ Архитектурата на гробницата
Това е една от най-внушителните тракийски гробници, дълга 26 метра, с впечатляваща структура:
- Първо помещение (преддверие): Тук е открит скелетът на кон, жертван заедно със своя господар – древен ритуал, свързан с вярата в задгробния живот и нуждата на владетеля от верен спътник в отвъдното.
- Второ помещение (хероон – светилище на героя): Това е куполна камера, висока 4.5 метра. Тя представлява модел на небесния свод, с ключов камък в най-високата част, символизиращ Бога Слънце. В това сакрално пространство е извършван обредът за обезсмъртяване на владетеля. Мраморната врата към хероона била украсена с изображения.
- Трето помещение (погребална камера): Тук се намирал каменен саркофаг с тегло 60 тона, върху който е било положено тялото на царя. Около него били подредени съкровищата му.
🏅 Съкровищата от „Голямата Косматка“
В гробницата са открити над 20 златни предмета и още около 50 сребърни и бронзови артефакта с изключително висока художествена стойност. Тези находки промениха представите за тракийското изкуство и богатство:
Златен венец
210 дъбови листа, 65 жълъда
Бронзов шлем
С името „СЕВТ“
Златен киликс
Тегло 228 гр.
Бронзова глава
Част от статуя 1,9 м
🗿 Бронзовата глава на Севт III – шедьовърът
Най-сензационната находка от „Голямата Косматка“ е бронзовата глава на брадат мъж с естествена големина.
- Описание: Лицето е високо одухотворено, с властен и мъжествен изглед, с дълга коса и брада, които придават величие.
- Произход и размери: Смята се, че главата е част от статуя, висока 1.9 метра, която е била ритуално разчленена – за което говори удар през лицето, вероятно нанесен умишлено при някакъв ритуал.
- Авторство: Самият д-р Китов изказва хипотезата, че този скулптурен портрет е дело на прочутия атински ваятел Фидий (който е творил през V век пр.н.е.) или на някой от неговите най-способни ученици. Стилът на изработка напомня на най-добрите образци на класическата гръцка скулптура.
„Вижте това невероятно произведение на изкуството и сами можете да прецените неговата стойност. То е доказателство, че тракийската елита е била в пряк контакт с най-високите художествени кръгове на Елада.“
🏺 6. Икономика, търговия и монетосечене – просперитетът на столицата
Севтополис не е бил просто политически център, но и важен икономически център със самостоятелно монетосечене и активни търговски връзки. Благоприятното му географско положение, близостта до река Тонзос и контролът над търговските пътища го правят богат и проспериращ град.
⚱️ Керамично производство и внос
- Местна керамика: Големи глинени питоси за съхранение на жито, ръчни каменни мелници, съдове работени ръчно или на грънчарско колело.
- Вносна керамика: Огромно количество чернофирнисова керамика с атински произход (IV – III век пр.н.е.), свидетелство за активната търговия по реките Хеброс (Марица) и Тонзос.
- Теракоти: Множество глинени статуетки на девойки и божества (Ерос, Кибела) от танагрейски прототип, показващи силното културно влияние на елинистичното изкуство.
💎 Торевтика – изкуството на метала
- Внос: Сребърен киликс и бронзови съдове от елински произход.
- Местно производство: Златни обеци, фибули, гривни, апликации за конски сбруи и наколенници, които носят характерни „тракийски“ черти и стил.
💰 Монетосечене
- Севт III е първият тракийски владетел, който сече свои бронзови монети.
- Номинали: Малки с изображения на звезда/венец или орел/мълния; големи с портрет на владетеля или Зевс.
- Значение: Титлата „цар“, използвана и от Лизимах, се появява за първи път върху монетите на Севт III.
От откритите над 1000 антични монети в Севтополис около 800 са сечени от Севт III, което е доказателство за икономическото развитие на държавата му. Художествената изработка на монетите, сечени в Севтополис, не отстъпва по нищо на монетите, сечени в съвременните му древногръцки градове.
🌐 Севтополис като туристически обект днес
Днес Севтополис е сред най-атрактивните културно-исторически дестинации в България. Въпреки че е под вода, той привлича:
- Археолози и историци – за нови проучвания и интерпретации.
- Туристи – които посещават язовир „Копринка“ и се запознават с историята на града.
- Ученици и студенти – като място за учебни екскурзии.
- Любители на подводното гмуркане – при специални условия се организират гмуркания до руините.
В комбинация със СПА центровете и минералните извори на Павел баня, регионът предлага уникално съчетание на културен и уелнес туризъм.
📖 Препоръчана литература за Севтополис
- Чичикова, Мария – „Севтополис“, Издателство „Български художник“, София, 1970 г.
- Димитров, Д. П. – „Градоустройство и архитектура на тракийския град Севтополис“, сп. Археология, кн. II, 1960 г., стр. 3–15.
- Webber, Christopher – „The Thracians 700 BC-AD 46“, Osprey Publishing, 2001 г. (на английски).
- Cunliffe, Barry W. – „Europe Between the Oceans: 9000 BC-AD 1000“, Yale University Press, 2008 г. (на английски).
- Статии в списание „Археология“ – различни броеве, посветени на разкопките в Севтополис.
За повече информация, посетете Националния археологически институт с музей (НАИМ) в София.
❓ Често задавани въпроси за Севтополис
През 1950-те години е построен язовир „Копринка“. Водите му наводняват долината и градът остава на дъното, въпреки че археолозите успяват да проучат по-голямата част от него преди това.
Основан е около 320 г. пр.н.е. от цар Севт III, който го нарича на свое име.
Да! При ниски нива на водата се виждат основите на града. Организират се лодени екскурзии с водач, които обясняват историята на обекта.
Оригиналът се пази в Националния исторически музей в София. Копие може да видите в музея „Искра“ в Казанлък.
Севтополис се намира в непосредствена близост до Павел баня (около 22 км). Много посетители на балнеологичния център включват разходка до подводния град като част от своя туристически маршрут.
Това е единственият изцяло проучен древнотракийски град в България, който дава пълна представа за градоустройството, архитектурата и бита на траките през елинистическата епоха.
Академик Димитър П. Димитров (1948-1955 г.) и д-р Георги Китов (експедиция ТЕМП, 2004 г.).
Това е наименованието на района около Казанлък, където се намират над 20 тракийски гробници и светилища, включително Казанлъшката гробница (ЮНЕСКО) и гробницата на Севт III.
🌅 7. Залезът на Севтополис и проектът за бъдещето
⚔️ Разрушаване и природна смърт
Севтополис просъществува около два века. В края на III век пр.н.е. градът е превзет и опожарен след тежко нападение. Свидетелство за това са намерените каменни гюлета от стенобойни машини, разпръснати край крепостните стени. Скоро след това, стихийно прииждане на река Тонзос засипва руините с пясък и чакъл, слагайки окончателен край на живота в града. През XII век на това място възниква неголямо българско селище, но то също изчезва с времето. Днес градът лежи под водите на язовир „Копринка“, създаден през 1950-те години, който завинаги променя ландшафта и скрива от очите на света тази уникална археологическа съкровищница.
🏗️ Проектът на архитект Жеко Тилев (2005 г.)
Амбициозен проект за възраждане
През 2005 г. българският архитект Жеко Тилев предлага проект за разкриването, съхраняването и възстановяването на Севтополис. Идеята е да се изградят язовирни стени около руините, които да изолират част от язовира, да бъдат отводнени и консервирани. Така Севтополис би могъл:
- Да бъде включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
- Да се превърне в туристическа дестинация със световно значение, привличаща учени и туристи от цял свят.
Проектът е дарен на община Казанлък, но изисква минимална инвестиция от 50 милиона евро.
📍 Интересен факт
Връх от Дряновските възвишения на остров Гринуич в архипелага Южни Шетландски острови, Западна Антарктика, носи името на Севтополис – знак за световното признание на този археологически паметник.
🗺️ 8. Как да посетите Севтополис и Долината на тракийските царе днес?
🚗 Упътване
Севтополис се намира под водите на язовир „Копринка“, землището на село Копринка, община Казанлък. Разстоянието от Павел баня е около 22 км (приблизително 20 минути с автомобил).
- Поемете по пътя за Казанлък (Е871).
- При село Копринка завийте наляво към язовирната стена.
- Следвайте табелите за „Севтополис – подводен град“.
- Паркирайте близо до стената и разгледайте района – при ниски нива на водата се виждат част от основите на древния град.
🏛️ Музеи и забележителности
Къде да видите съкровищата на Севтополис и Севт III?
- Музей „Искра“ – гр. Казанлък (оригиналните находки от гробницата на Севт III).
- Национален археологически институт с музей (НАИМ) – гр. София („Големият надпис“, бронзовата глава на Севт III).
⭐ „Долината на тракийските царе“ – пълен списък с гробници и светилища
Поради изключителната концентрация на паметници, този район е наречен Долината на тракийските царе. Тя включва над 20 обекта, между които:
- Казанлъшка гробница (ЮНЕСКО) – открита случайно през 1944 г., с уникални стенописи.
- Александровска гробница – с подпис на художника Кодзимасис Хрестос.
- Могила „Голямата Косматка“ – гробницата на Севт III.
- Жаба могила – друга важна гробница в района.
- Светицата – могила с култово значение.
- Оструша – гробница-мавзолей.
- Култов център в Старосел – храмов комплекс.
- Гробница в Равногор и други.
🏺 Къде да видите отделните експонати
- Златен венец на Севт III
- Златен киликс
- Сребърна мида
- Бронзови наколенници
- Железен меч
- „Големият надпис“
- Бронзова глава на Севт III
- Монети на Севт III
- Чернофирнисова керамика
- Теракоти от Танагра
- Оригинална златна маска на Севт III
- Тракийски съкровища
⚠️ Важно предупреждение: Оригиналът на Казанлъшката гробница е изключително уязвим. Масовите посещения във вътрешността ѝ, дори срещу заплащане, нанасят непоправими вреди на безценните стенописи. За туристически цели са изградени точно копия на Казанлъшката и Александровската гробници, които са достъпни за посещение.
🏛️ Открийте Севтополис и Павел баня заедно
Севтополис не е просто археологически обект – той е врата към времето на могъщите тракийски царе. В комбинация със съвременните СПА центрове, минерални извори и уникалната природа на Розовата долина, това е перфектна дестинация за културен и уелнес туризъм.
🔗 Разгледайте още:
📷 Източници на изображения: НАИМ-БАН, експедиция ТЕМП, музей „Искра“ (Казанлък) · 📜 Източници на текст: Уикипедия, Ismena.bg