Читалище Обнова

Основано през 1869 г., читалището развива богата театрална, хорова и танцова дейност. Притежава богата библиотека. Към читалището през 1964 г. от учителят Филип Бояджиев е създадена кукерска група, която със своите костюми, хлопки, танци и черешово топче разнася славата на Габарево в страната и чужбина. Читалището успешно се справя със задачата да държи буден духът на хората през годините. Днес в забързаното си ежедневие, жителите на с. Габарево все пак намират време за култура, най-вече благодарение на ежеседмичните литературни четения, организирани в Джанановата къща.

През 1919 г. се създава ново читалище, наречено,,Пробуда“ и в интерес на културното дело през 1920 г. се стига до обединяването на „Братство“ и „Пробуда“ в читалище  – „Обнова“.

Така до паметната 1964 г., когато е открита новата сграда на читалището, с много дух и желание на активна културна дейност.

Новото читалище притежава образцова библиотека и читалня.

Започва издаването на читалищен вестник „Обнова“, под ръководството на Никола Загоров, Манол Чернев, Иван Несторов, от който са излизали по 600 броя, но за твърде кратко време… По-късно, по повод честването на 95 и 100 годишния юбилей на читалището излизат пилотни издания, в които личи същия плам за работа, но и финансови притеснения.

В новата читалищна сграда се изнасят вечеринки, а през 1966 г. се открива и музея.

ТЕАТРАЛНА ДЕЙНОСТ

Най-атрактивните, пълни с много ентусиазъм са били първите театрални постановки, чието начало започва още в старата сграда на читалището, а вече в новия театрален салон се разгръщат с пълен творчески дух.

Изнасят се пиеси като „Балкански аристократи“, „Млада обущарка“, „Блокада“, „Платон Кречит“, „Чутна Яна“ при откриване на читалищния дом, „Жени с минало“ постановките на повечето от които е Иван Чолпанов с участието на: Манол Хаджиев, Стефана Несторова, Ганка Куцарова, Цвятко Паунов, Георги Йорданов и др. С не по-малък интерес са посрещнати и „Пунтовете на Чудомир“, „Урок от живота“, „Съвест“, „Мераци“, „Пълнолуние без край“, „Образцов хигиеничен дом“от Димитър Атов, с участието също на Юри Борисов, Галина Калинкова, Янка Валерова, Георги Валеров, Димитър Пиргов, Величко и Невена Тодорова, Коста  Жуглев, Ганка Благоева, Пройно Рачев, Коста Пойрязов и много други. За съжаление днес театралната самодейност съвсем не може да се съизмери с онзи активен период, когато желание, дух и обществен труд са се слели в едно.

През 1930 г. се създава първия народен хор с ръковдител Александър Михайлов и дълги години продължава да го води Лалка Трендафилова. Участват: Пенка Станчева, Пелагия Спасова, Ана Гребачева, Ана Данаилова, Генка Миланова, Иванка Стоева, Ана Тотева, Мара Теофилова и др.

МУЗИКАЛНА И ТАНЦОВА ДЕЙНОСТ

През 1986 г.се образува женска битова група с ръковдител Маленка Караиванова.

В същата година се създава група за туристически песни с ръковдител Кръстина Ботева. През 1993 г. – с ръководител Пенка Атанасова, вокално-инструментален състав с ръководител Антон Станчев.

През  1966 г. със съгласието на Стоян Илински и четирима запалени самодейци – Донка Илинска, Ганка Куцарова, Васа Кефалова, Евангелина Стойнова.Те организират танцова група с ръководител Никола Рачев.

През 1978 г. ръководител детски танцов ансамбъл с Тодор Стоянов и корепититор Феро Йорданов, а през 1989 г.ръководител е Христо Пулев.

Трудна е да бъдат посочени имената на първите самодейци в годините след създаването на новия читалищен дом, не защото са неизвестни, а защото рискуваме да пропуснем някого, но все пак не можем да споменем. Имената на Лалка Трендафилова, Руска Григорова, Кръстина Ботева, Манол Хаджиев, Георги Мечков, Велика Златкова, Мария Минчева, Георги Йорданов, Ганка Куцарова, Ганка Несторова, Иван Чолпанов, Иван Димитров, Коста Пойрязов, Георги Йорданов, Донка и Стоян Илински и много други.

Днес към читалището има няколко формации, които доказват, че е жив още духа.

Първият, който поставя началото на кукерския колектив е Филип Бояджиев. И в миналото и днес този колектив е чест гост у нас и в чужбина. В последните няколко години участието на кукерския колестив и възрожденската група са свързани най-вече с международния фестивал в гр. Перник – „Сурва“, където всяка година грабват медали, но вземат и участия в гр.Ямбол, в маскарадния фестивал „Кукерландия“, където получиха приза най-атрактивни топчии, в гр. Веселиново, гр.Габрово , в гр. Стара Загора и др.

И когато говорим за възрожденски дух, за личности, които живеят повече за себе си, за хора чиито творчески талант и самодеен плам са неугасими, трябва да споменем имената на Донка и Стоян Илински. Те положиха основите на танцов състав „Хоровод“ – едно великолепно съчетание между труд, талант и духовност. Създадената от тях и певческата група носи наслада на всяка публика.

Днес читалище „Обнова-1869“ продължава да живее и да отстоява позициите си на стожер на българщината. Приютява с любов хора от всяка възраст и гледа смело в бъдещето, вярвайки в силата на своите корени.