Димитър Христов Чорбаджийски
– Чудомир –
📖 Живот и биография
Димитър Христов Чорбаджийски е роден на 25 март 1890 г. в село Турия, Казанлъшко, като седмото от осемте деца на Мария Дончева и хаджи Христо Георгиев Чорбаджийски. Баща му искал да стане офицер или търговец, но майка му го насърчила да рисува. В автобиографията си Чудомир разказва с хумор как баща му се отказал от плановете си, след като разбрал, че синът му „и за бакалин не става“, защото раздавал стока на вересия.
Завършва начално образование в Турия (1901), прогимназия в Казанлък (1904) и гимназия „Иван Вазов“ в Стара Загора (1906). Следва в Държавното художествено училище в София, но поради войните се дипломира едва през 1919 г. Като студент е част от софийската бохема и се сприятелява с Димчо Дебелянов, Людмил Стоянов, Димитър Подвързачов и др.
През 1921 г. се жени за художничката Мара Нонова. В периода 1920–1932 работи като учител в Казанлък, след което е принуден да напусне поради закон за семейните двойки. Води хумористичната страница на в. „Зора“ (1932–1940). През 1929–1930 специализира в Париж, а през 1937 пътува до Рим, Венеция и Римини.
От 1938 г. е член на Върховния читалищен съвет. През 1965 г. става заслужил деятел на изкуството, а на 23 май 1967 г. – народен деятел на културата. През 1966 г. е избран за народен представител. Неизлечимо болен, Чудомир слага край на живота си на 26 декември 1967 г. в София. Погребан е в Централните софийски гробища.
⏳ Хронология
🏛️ Родното място на Чудомир
Чудомир е роден в село Турия, община Павел баня – сърцето на Розовата долина. Тук всяка година се провеждат Чудомирови празници в негова чест.
🎧 Разказвач – Чудомир говори
🎭 Стихосбирка
Турия, село скрито в планината,
с къщички бели като гълъби,
там моята детинска мечта
се рееше сред зелени дъбрави.
Турия, с твоята бавна река,
с тънките върби край нея,
ти си останала за века
най-светлата моя надежда.
Нашенци са тия хора
с души широки като поле,
със сърце, което не спори
и с ръце за всякаква работа.
Нашенци са – гинат на работа,
но знаят и да се смеят,
че даже в най-тежката сухота
те могат и като птици да пеят.
Животът е като баира –
като се качиш, виждаш далеч,
но всяка стъпка те изморява,
а ти вървиш – не бързай, леч.
И на върха застанеш ли веднъж,
погледнеш назад – и виждаш пътя,
той не е гладък, но твой е, бре,
и всеки камък носи спомен чут.
Смехът е лек като перце,
но носи тежката истина,
той е най-вярното сърце,
което знае да прегръща вината.
Смехът не пита за званието,
не гледа парцали и ранг,
той идва направо от сърцето
и лекува най-дълбокия ранг.
Казанлък, граде на розите,
с твоите полета златисти,
ти си в сърцето на поетите,
с твоите багри и миризми чисти.
Тук всяка пролет е празник нов,
тук всяка утрин е песен,
тук розоберът е вековен зов,
а времето спира в тази местност.
📜 Други стихотворения
- • „Баба Илийца“
- • „Есента в Турия“
- • „Крън“
- • „Змей“
- • „Дядо Йордан“
📚 Творчество
Чудомир е автор на над 15 книги с хумористични разкази. Той сам илюстрира книгите си.
📖 Основни сборници
- 1935 – „Не съм от тях“
- 1936 – „Нашенци“
- 1938 – „Аламинут“
- 1940 – „Кой както я нареди“
- 1947 – „Консул на Голо бърдо“
- 1969 – „Пестете ни времето!“
- 1970 – „Съчинения в 3 тома“
- 2013 – „Събрани съчинения“
🖌️ Художествена галерия
Над 150 картини, предимно акварели. Цикъл „Нашенци“ (1932–1960).
„Селският мегдан“
„Старата чешма“
„Розобер“
„Баба Илийца“
„Есен в долината“
„Автопортрет“
„Турийският хан“
💬 Мъдрост
🎯 Любопитни факти
🏥 Болнични драсканици
„Почнат ли да ти устройват юбилей, да те честват и кичат с ордени, почнат ли да те снимат на филми — готви си завещанието.“
„Аз обаче няма да умра през 1966, защото тя бе определена за най-добрите представители на изкуството ни.“
„Седемдесет и седем години навършвам скоро. Прилична възраст за умирачка.“
„Напоследък пък такива тържествени погребения правят на писателите, че просто да ти е драго да умреш.“
„Не ще да е занапред скучно на «оня свят». Кацнат ли космонавтите на Луната, след това ще кацнат при нас и ще ни носят новини от Земята.“
„Уж съм безпартиен, пък червените ми кръвни телца били много повече от белите.“
„Ех, да имаше магазин за запасни човешки части, бих сменил всичките и най-напред главата.“
„Народната поговорка казва: Който гони два заека, не улавя ни един, а аз гонех три, затова Емилиян Станев ще яде зайци, а аз ще преглъщам суха плюнка.“
„— Как си, как си! По-добре, нали!
— Унче малце болен — в петък погребение.“
„Аз ще напусна тази проклета болница, но по гръб.“
„… и все пак, и все пак, колко самотен е човек, колко е сам-самичък в света!“
„Преливаха ми кръв, та казвам на доктора: Тази кръв трябва да е от комсомолец, защото почнах да се заглеждам в медицинските сестри и боя се да не почна да налитам.“
„А като си дойдох в Казанлък, една жена, продавачка на цветя на пазара, хили се и ме гледа.
— Какво се смееш!
— Вярно ли е, казва, че като ти прелели циганска кръв, почнал си да играеш кючек!
Аз така се шегувах в болницата, но как е достигнало от София дотук!“
„След като ме оперираха, доста време не можах да се обръсна и ми поникна бяла брада, та като се погледнах в огледалото, бях приятно изненадан, че приличам на Хемингуей. Ех, да имах и пушката му…“
„Тук на мен се «яйце пече», а вън животът си тече…“
„Като се пооправих, отидох в болничната библиотека и казвам:
— Дайте ми да прочета нещо весело!
Библиотекарката, която не ме познава, ми подаде сборник от моите разкази.
— Този автор, казвам, не ми действа. Той не може да ме разсмее.“
„Мили мои избиратели, когато занапред ще избирате народни представители, искайте им свидетелство за здравословното състояние, да не бъдат по-стари от 60 години и да знаят да държат речи — не като мене.“
„Стари и добри мои приятели и другари, не съм се съмнявал ни за минута, че няма сърдечно да ме изпратите до «вечното ми жилище», ако не вали дъжд.“
„Скъпи ми Стойне и Пеньо, като ида горе, ще кажа на Свети Петър да ви запази най-хубавото място в рая и сто години да го пази за вас. Той мене няма да ме пусне, че съм много грешен, но ще ме послуша, защото ще почна да сътруднича в органа на дяволите и ще го атакувам постоянно.“
„Жено, бъди спокойна, въпреки че там ще сме безсмъртни, уверявам те, че няма да се оженя втори път.“
„Напразно спорят коя марка леки коли била най-удобната. Най-удобната кола е безсъмнено катафалката. Возиш се легнал, окичен с цветя, и не усещаш друса ли или не.“
„Не се плаша… Чистата ми съвест ще ми бъде добра възглавница.“
„Ах, ти рак, ти мой враг, медицината може да е безсилна, но аз…“
„Чудех се, като остарея, какво ще правя, а аз щял съм да развъждам раци.“
„Трябва да си пострадал, за да добиеш представа колко много лекари-мошеници на неизлечими болести има у нас.“
„Живописец! Дорде разбереш, че «мястото ти е сторено», веднага усетиш «че ти е време минало».“
„Тъкмо тези, които винаги са ме уверявали, че ме обичат и ценят, не са ме посетили в болницата.“
„Този път ми преляха кръв от жена. Аз дотогава не знаех, че можело. По този повод писах на приятели в К-к, че чувствам как гласът ми става по-тънък и ханшовете ми по-дебели. Ако изляза в града, виж че съм се премъдрил с тенжера на главата в някой фризьорски салон.“
„Получих ново звание «Народен деятел на културата»:
Титли, титли, титли,
да напълниш кола с ритли.
Претоварен съм със звания
и страдания…“
„Колкото наближава отиването ми при Дядо Господа, толкова повече почвам да го разбирам: Бог, значи, е името му, а Саваот, Аллах, Йехова, Зевс, Буда, Мохамед, Конфуций и пр. — това са му псевдонимите.“
„Азис Несин, Азис Несин, може и да си добър хуморист, братко, но трудно е да разсмееш човек в състояние като моето.“
„Ще ме пращат на нагревки в Берлин. Защо не в Египет или Йордания, та да ме нагреят англо-американците с помощта на Израел!“
„Види се, са усетили, че скоро ще почна да изстивам, за да ме нагряват. Първо ще ме нагряват в Берлин след това ще ме изстудяват в София, после ще ме опяват в Казанлък.“
„Доста книги прочетох в болницата. Колко много съчинени съчинения излизат напоследък!“
„Липсват ми левкоцити (бели кръвни телца) и казвам на сестрата:
— Като те сменят, купи ми, моля ти се, от града 1 килограм левкоцити. Ако няма другаде, попитай в «Кореком».“
„Какво животинче е човекът: за да се докопа за час живот, е готово на какви ли не мъки и компромиси.“
„Избраха ме народен представител тогава, когато и себе си не можех да представлявам.“
„За четвърти път съм в болница през тия две години. Пътя до гробищата в Казанлък го зная, но оттам нататък, като е толкова далече! Ех, тия астронавти, как бавно пипат!“
„Какво оздравяване очакваш, когато в болницата са те поставили в стая № 13!…“
„Че ще се мре — ще се мре, но най-смешното е, че преди три месеца си купих нов костюм. Има да се карат наследниците.“
Чудомир, 22. XII. 1967, Правителствена болница